Z6_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NE1
Всичко за електронните услуги в България - бързо и лесно
Z7_PPGAHG800PDU90QLVJ00ID2NL6

Условия на труд, предвидени в законов или подзаконов нормативен акт (включително работно време, платен отпуск, право на отпуск, права и задължения във връзка с извънреден труд, медицински прегледи, прекратяване на договори, уволнения и съкращения)

Полагането на труд според българското законодателство се извършва единствено и само след сключване на писмен трудов договор. Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от неговата регистрация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Това е основната гаранция на работника или служителя за спазване на трудовите му и осигурителни права и работодателя няма право да допуска работника или служителя до работа преди да му предостави посочените документи.  

 

За сключване на трудов договор са необходими да се представят на работодателя следните документи: 

 

1. документ за самоличност;

2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;

3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;

4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;

5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;

6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 18 години.

 

Работодателят може да изисква представянето на други документи ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.

+ Видове трудови договори

Основно трудовите договори се разделят на срочни и безсрочни (за неопределено време). 

 

Във връзка с гарантиране правата на работниците и служителите възможността за сключването на срочни договори е ограничено и е поставено в зависимост от обективно съществуващи условия. 

 

Срочен договор, за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години.

 

- Този договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. 

-Този договор може да се сключи за срок не по-кратък от една година, при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му;

- Липсата на посочените предпоставки превръщат договора в безсрочен. 

 

Срочен трудов договор до завършване на определена работа

 

В трудовия договор, сключен „до завършване на определена работа” трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която той е сключен. Работата следва да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, което да позволява извършването ѝ да се разграничи във времето като продължителност. В случай, че трудовият договор не отговаря на посочените критерии същият се счита за безсрочен. 

 

Срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа

 

- Този трудов договор, се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Лицето, с което се сключва този договор, поема изцяло изпълнението на трудовите задължения на замествания и ползва на общо основание правата и правомощията, които съдържа съответната длъжност. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя – титуляр на длъжността. В сключвания трудов договор за заместване трябва изрично да бъде посочено името на титуляря на длъжността за заместването, заради който се сключва този трудов договор, както и фактът, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа. 

- Друга клауза в трудовия договор за заместване, свързана със срок, различен от определяемия по този договор, е недействителна и не поражда правни последици.

 

За срочните трудови договори е важно е да се знае, че те се превръщат в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок (5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя) и ако длъжността е свободна.

 

Трудов договор със срок за изпитване

 

Както срочният, така и безсрочният трудов договор могат да се сключат с изрична клауза за изпитване, която не може да бъде по-дълга от 6 месеца. Посочената клауза дава възможност на работника да прецени дали извършваната работа е подходяща за него. В този случай работникът или служителят могат да прекратят трудовия договор без предизвестие до изтичане на срока на срока за изпитване. Тъй като правото за едностранно прекратяване на трудовия договор в срока на изпитване е според уговореното в трудовия договор, работниците и служителите следва да настояват тази възможност да се предвиди изрично. 

+ Работно време

Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. Продължителността на работното време се уговаря в трудовия договор. Съществува възможност да се сключи трудов договор на непълно работно време, т.е. за 6, 4 или 2 часа, като това не оказва влияние върху правата на работниците или служителите, освен в изрично посочени в закона случаи. 

 

Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. 

 

Сумирано изчисляване на работното време

 

Въпреки сключването на трудов договор за осем часов работен ден, за работодателя съществува възможност едностранно да въведе сумирано изчисляване на работното време, т.е. по този начин може да се установи 12-часова смяна. Сборът на работните часове за съответния календарен период, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, обаче не може да е по-дълъг от работното време по трудовия договор за съответния период.  В тези случаи, работодателят е длъжен да осигури непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, както и продължителност на работната седмица до 56 часа. 

 

Ненормиран работен ден

 

Работодателят може да установи за някои длъжности ненормиран работен ден. 
Особеното в случая е това, че работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В този случай положеният труд след изтичане на работното време не е извънреден и не се заплаща допълнително. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Продължителността на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна почивка от 12 часа и седмична почивка от два последователни работни дни. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

 

Удължаване на работното време 

 

Работодателят може да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други. Това обаче може да бъде извършено само при наличие на производствени причини и след издаване на писмена заповед. В този случай продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – 40 часа. 

 

Удължаването на работното време може да бъде извършено от работодателя за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. След като работникът или служителят е положил труд при удължено работно време, работодателят е длъжен да го компенсира чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Работникът сам може да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време в случай, че работодателят не го е сторил в срок до 4 месеца. В случай, че преди извършването на компенсацията трудовото правоотношение се прекрати, то положения труд над нормалния работен ден трябва да се изплати като извънреден труд. 

 

Работодателят не може да удължи работното време на някои категории работници и служители: 

 

- работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 

- бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

 

Работодателят не може да удължи работното време на някои категории работници и служители, освен с тяхно съгласие:

 

- майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им;

- трудоустроени работници или служители освен ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им, съгласно заключение на здравните органи;

- работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството.

 

Намалено работно време

 

За някои категории работници и служители, законодателството е въвело намалено работно време. 

 

- работници или служители, ненавършили 18 години;

- работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Тези работници и служители са определени в Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време

 

Намаленото работното време не води до намаляване на трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

 

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

 

Когато трудовият договор е сключен за пълно работно време, работодателят едностранно може да установи за определен период да се полага труд на непълно работно време, в следните случаи:

 

- При намаляване на обема на работа за период до три месеца в една календарна година, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите в предприятието.

- За целия период на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка или за част от този период.
В тези случаи продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време, т.е. работното време не може да бъде намалено под 4 часа. 

 

Работно време с променливи граници 

В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Тази организация на труда предоставя възможност на работниците и служителите да бъдат задължително на работа в определена част от работното време. За останалата част от работното време работниците сами определят началото и края, в следващия или в други дни от същата работна седмица.

 

Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. 

 

Начинът на отчитането на работното време се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

 

Полагане на нощен труд

 

Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.

 

Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

 

При полагане на нощен труд работникът или служителят има право на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

 

Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя и подлежат на периодични медицински прегледи. 

 

Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.

 

За някои категории нощният труд е забранен: 

 

- работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

- бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

 

За някои категории нощният труд може да се полага само с тяхно съгласие:

 

- майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им;

- трудоустроени работници и служители освен ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

- работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството.

 

Извънреден труд

 

Извънредният труд в Република България е забранен.

 

Извънреден труд може да се полага само и единствено в изрично определени в закона случаи:

 

- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

- за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;

- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;

- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;

- за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;

- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;

- за извършване на усилена сезонна работа.

 

Извън така посочените случаи работодателят няма право да изисква и възлага полагането на извънреден труд. 

 

Въпреки допустимостта на полагане на извънреден труд в изрично определените случаи, неговата продължителност е ограничена, но само по отношение на случаите на полагане на извънреден труд за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време и за извършване на усилена сезонна работа. Извънредния труд не може да надвишава:

 

- за една календарна година до 150 часа; 

- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

 

Не се разрешава полагане на извънреден труд от: 

 

- работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 

- бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

 

Извънреден труд може да се полага само със съгласие от:

 

- майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им;

- трудоустроени работници или служители освен ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им, съгласно заключение на здравните органи;

- работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството.

 

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени посочените правила.

+ Почивки

Работниците и служителите имат право да ползват почивки в рамките на работния ден, междудневна почивка, седмична почивка и почивка през празничните дни. 

 

Почивки в работния ден

 

- Почивката за хранене през работния ден не може да бъде по-малко от 30 минути. Тази почивка не се включва в работното време. 

- В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работника или служителя има право на време за хранене през работното време.

 

Междудневна почивка

 

Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

 

Седмична почивка

 

При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя, т.е. най-малко 48 часа непрекъснато. Когато е положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

 

При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

 

При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малък от 24 часа, но само в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. 

 

Празнични дни

 

Официални празници в Република България са:

- 1 януари - Нова година;

- 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

- 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

- 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

- 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

- 6 септември - Ден на Съединението;

- 22 септември - Ден на Независимостта на България;

- 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

- 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

- Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени

+ Отпуск

Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

 

Платения годишен отпуск може да ползва от работника или служителя, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж общо от всички работодатели.

 

Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Правото на този вид отпуск е определено в Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск:

 

- за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;

- за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.

 

Работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

 

Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

 

На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници. 

 

Други видове отпуски

 

- при встъпване в брак – 2 работни дни;

- при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

- при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия – 2 работни дни;

- когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;

- за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;

- за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;

- когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

- за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия;

- за осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година.

 

Неплатен отпуск

 

Работникът или служителят има право след разрешение на работодателя да ползва неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж.

 

Отпуск при временна неработоспособност

 

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

 

Отпускът се разрешават от здравните органи и се заплаща обезщетение от Националния осигурителен институт.

 

Отпуск поради бременност и раждане 

 

Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

 

Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

 

След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. 
Отпускът със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

 

По време на отпуска се заплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. 

 

Работниците имат право и на следните отпуски

 

- Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство;

- Отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;

- Отпуск за кърмене и хранене на малко дете;

- Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител;

- Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст;

- Платен отпуск за обучение;

- Отпуск за приемен изпит в учебно заведение;

- Неплатен отпуск на учащи се;

- Ползване на отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

 

Ползване на платения годишен отпуск

 

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя наведнъж или на части.
Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината.

 

Отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

 

Платеният годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година поради важни производствени причини или по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя.

 

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

 

За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение.

+ Прекратяване на трудовия договор

Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

 

- по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

 

- когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;

 

- с изтичане на уговорения срок;

 

- със завършване на определената работа;

 

- със завръщане на замествания на работа;

 

- когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

 

- с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;

 

- при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

 

- със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

 

- със смъртта на работника или служителя;

 

- поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

 

Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

 

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

 

Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.

 

Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

 

- не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;

 

- работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;

 

- работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;

 

- в резултат на извършена промяна работодателя значително се влошат условията на труд при новия работодател;

 

- преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;

 

- продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;

 

- работи на срочен трудов договор и премине на друга работа за неопределено време;

 

- работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа;

 

- когато работникът или служителят е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;

 

- когато работникът или служителят постъпи на държавна служба;

 

- когато работодателят преустанови дейността си;

 

- когато работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие;

 

- когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя

 

- при закриване на предприятието;

 

- при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

 

- при намаляване на обема на работата;

 

- при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

 

- при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

 

- когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

 

- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

 

- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;

 

- когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер;

 

- когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

 

- когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер;

 

- при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

 

- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

 

Служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

 

Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда, както и когато:

 

- работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

 

- на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен;

 

- служителят е заличен от регистрите на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;

 

- работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

 

- работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;

 

- когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси; 

 

- когато педагогически специалист е осъден за умишлено престъпление от общ характер.

 

Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
При закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата,  при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата,  при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и при дисциплинарно уволнение работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:

 

- работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;

 

- трудоустроен работник или служител;

 

- работник или служител, боледуващ от исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване; захарна болест; 

 

- работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск;

 

- работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите за времето, докато има такова качество;

 

- работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа;

 

- работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.

 

Трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

 

Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

 

- признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

 

- възстановяване на предишната работа;

 

- обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца;

 

- поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

 

Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

+ Задължителни медицински прегледи на работниците

Задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатстват. 
На задължителен предварителен медицински преглед подлежат лицата, които:

 

- постъпват на работа за първи път; 

 

- преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;

 

- са прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца. 

 

Лицата, ненавършили 18-годишна възраст, подлежат на комплексен предварителен медицински преглед от терапевт, невролог, хирург, оториноларинголог и офталмолог. Заключение за постъпването им на работа се дава при установяване на добро физическо развитие и здравословно състояние, което позволява изпълнението на професията (длъжността, производствената дейност), за която кандидатстват, без риск за тяхното здраве. Лицата, ненавършили 18-годишна възраст, не се допускат на вредни, тежки и опасни работи, които са забранени за лица от 16 до 18 години.  За непълнолетните лица се забранява работа, която е:

 

- извън техните физически или психически възможности;

 

- свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, канцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане;

 

- свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно неблагоприятно въздействие върху здравето;

 

- в условия на радиация;

 

- при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации;

 

- свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост.

 

Заключението за годността на лицето да изпълнява посочената професия (длъжност, производствена дейност) се оформя от лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите. За ненавършилите 18-годишна възраст заключението се дава от лекарската консултативна комисия.

 

Задължителните периодични медицински прегледи на работниците се извършват с оглед диагностициране на ранните форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникването на масово разпространените и на социалнозначимите болести. Задължителните периодични медицински прегледи на работещите при вредни за здравето условия на труд имат за цел системното наблюдение на здравното състояние на тези групи работници и служители за ранно откриване на професионални увреждания и общи заболявания. Задължителните периодични медицински прегледи на работещите при вредни за здравето условия на труд се извършват и в работно време.

 

На задължителни периодични медицински прегледи подлежат всички работници през цялото времетраене на трудовата им дейност, както следва:

 

- до 18-годишна възраст – ежегодно;

- от 18- до 40-годишна възраст – един път на пет години;

- над 40-годишна възраст – един път на 3 години.

 

Работодателите съвместно със здравните работници, разработили анализа за резултатите от периодичните медицински прегледи, го обсъждат ежегодно. След това те планират и провеждат необходимите профилактични мероприятия за подобряване на условията на труда, трудоустрояването, рационалното и диетичното хранене, отдиха, физкултурата, спорта, туризма и др. за работещите в предприятието.

 

В срок 1 месец след завършване на прегледите и извършването на допълнителните консултации и изследвания ръководителят на медицинския екип съвместно със специалиста по професионални заболявания и лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите по месторабота, ако има такъв, обобщават и анализират резултатите от прегледите. Анализът обхваща:

 

- характеристика на условията на труд в предприятието и неговите поделения, които са обхванати с прегледите;

 

- обобщено сведение за резултатите от прегледите;

 

- брой на лицата с отклонение в тестовете за биологична експозиция;

 

- цехове и професионални групи работници и служители, които се характеризират с най-влошено здравно състояние, водещите заболявания и тяхната връзка с условията на труд;

 

- брой на работниците със съмнение за професионално заболяване;

 

- брой на работниците, насочени за трудоустрояване;

 

- обща оценка на здравното състояние на работниците и служителите в предприятието;

 

- препоръки за подобряването му - диспансеризация, трудоустрояване, профилакториално и балнеосанаториално лечение, диетично хранене, оптимизиране на условията на труд и др., които могат да се включват в колективния трудов договор на предприятието.

 

Анализът се представя на работодателя и ръководителя на здравното заведение, извършило прегледите.

+ Командироване на работници

Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. 

 

Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари. На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер на 10 лева. Заплащат се и пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и превозните разноски за обществен транспорт в чертите на населеното място. Не се предоставят дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство.

 

На командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платените (вкл. за данъци и такси) срещу представен документ. Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя. Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. На командированите не се заплащат пътни пари, когато ползват безплатен превоз, за отиване до мястото на командироването, когато се намират там на друго основание; за връщане в мястото на постоянната работа, когато виновно не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.

 

Не се считат командировани лицата, които:

 

- извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;

 

- изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;

 

- пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

 

Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед. Командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.

За повече информация Наредба за командировките в страната, която можете да откриете на следния линк

 

Командироване в чужбина

 

Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.

 

Специализация в чужбина е изпращането на лица в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит.

 

Средствата за командировки и специализации в чужбина на предприятията се определят от техния ръководител или от колективния им орган на управление при спазване на действащото законодателство в Република България.

 

Командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която съдържа:

 

1. наименование на ведомството или предприятието, което командирова или изпраща на специализация;

 

2. основание за издаване на заповедта;

 

3. имената на командированото лице или на лицето, което се изпраща на специализация, месторабота и длъжност;

 

4. началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни;

 

5. държава и населено място, в което се командирова или изпраща на специализация лицето;

 

6. финансови условия на командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане;

 

7. задача на командированото лице или на лицето, изпратено на специализация;

 

8. вид на транспортните средства и маршрут;

 

9. ръководител, предложил командировката или специализацията;

 

10. други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката или специализацията;

 

11. име, длъжност и подпис на лицето, издаващо заповедта, и печат на предприятието;

 

12. наименование на предприятието, за чиято сметка са разходите за командировка.

 

В случаите, когато приемащата страна поема изцяло или частично разходите за командировката или специализацията, към заповедта се прилага превод на български език на извлечение от поканата за посещение, касаещо финансовите условия.

 

Заповедите за командировки или специализации в чужбина на ръководителите на предприятия се издават от ръководителя на колективния или контролния орган на управление или от собственика, или от упълномощено от тях лице.

 

Заповедите за командировки и специализации в чужбина на служителите в предприятия се издават от ръководителя на предприятието или от определено от него длъжностно лице.

 

Командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут. Пътуването може да се извърши със самолет, влак, лек автомобил, автобус, кораб или с други сухопътни, въздухоплавателни и плавателни превозни средства.

 

- При пътуване със самолет командированите лица имат право на билет икономична класа, освен при изпълнение на неотложни задачи, когато пътуването с билет икономична класа е обективно невъзможно.

 

- При пътуване с влак командированите лица имат право на допълнителен билет за място в спален вагон първа класа, ако това е посочено в заповедта за командировка.

 

- При пътуване с личен или служебен автомобил на командирования водач се изплаща 50 на сто от стойността на самолетен билет за съответната дестинация за покриване на транспортните разходи по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.

 

Не се полагат пътни пари за командировани лица, когато те ползват под някаква форма безплатно пътуване.
За покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно таблицата по-долу. Допуска се изплащане на друга валута в нейната равностойност по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

 

Предприятията могат да откриват сметки в местни банки за издаване на карти за безналично плащане на дневни и квартирни пари. Таксите за трансфери на средства по откритите сметки се заплащат от ведомствата и предприятията.

 

Ръководителите на предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от определените в таблицата по-горе, които не могат да превишават двойния им размер.

 

Ръководителите на предприятия могат да изплащат квартирни пари по фактически размери, но не по-високи от двойния размер на определените, при участие в големи международни прояви и при условие, че е представена покана от организаторите, съдържаща информация за цените, предлагани от хотелите за участниците.

 

С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Средствата за вътрешен транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката превишават 30 на сто от размера на дневните пари, тези разходи са за сметка на предприятието и се отчитат срещу представен разходооправдателен документ. 

 

Когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари.

 

Пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в таблицата по-горе.

 

Дневните пари при специализации в чужбина за първите 45 дни се изплащат в размер 90 на сто, а след 45-ия ден - в размер 70 на сто от размерите, определени в таблицата по-горе.

 

При възстановяване на данъци, включени в цената на квартирата, те подлежат на възстановяване във ведомството или предприятието, за чиято сметка е командировката.

 

Предприятията задължително застраховат командированите лица с медицинска застраховка за времето на командировката. В случай че командированото лице заболее по време на командировката и това е удостоверено от лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ по неговото местонахождение, дневни и квартирни пари се изплащат, докато здравословното състояние на командированото лице му позволи да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения или да се върне на мястото на постоянна работа.

 

При постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированото лице има право на 30 на сто от дневните пари. За времето на престоя в лечебно заведение за болнична помощ на командированото лице не се полагат квартирни пари. Разходите за прегледи, изследвания и лечение на командированото лице в лечебно заведение за болнична помощ са за сметка на предприятието, когато превишават размера на разходите, покрити със застрахователната полица. При смърт на командированото лице всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране на командирования до Република България, са за сметка на предприятието, когато застрахователната полица не ги покрива.

 

Средствата за командировки и специализации се утвърждават от ръководителя на предприятието, от ръководителя на звеното за финансово-стопански дейности или от упълномощени от тях длъжностни лица. За предприятията утвърждаването се извършва по ред, утвърден от ръководителя на предприятието.

 

Предоставянето на валутни средства за командировка или специализация в чужбина се извършва, ако командированото лице не дължи валута от предишни командировки или специализации.

 

Дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. При липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ.
Квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел. Ако квартирните разходи са по-ниски от полагащите се по норматив съгласно посочената таблица по-горе, разликата се възстановява на ведомството или предприятието.

 

Когато командированото лице разходва по-голяма сума от полагащите му се квартирни пари, разликата остава за сметка на дневните му пари.

 

Таксите за правоучастие на командированото лице в конгреси, конференции, симпозиуми и други, както и разходите за печатни материали се отчитат с документ, издаден от организаторите.

 

Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

 

Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:

 

1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:

- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;

- в предприятие от същата група предприятия;

 

2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:

- за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;

- предприятие от същата група предприятия.

 

Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:

 

1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

 

2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.

 

За срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

 

За срока на командироването или на изпращането на работника или служителя в Република България се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в Република България.

 

При командироване на работници или служители работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Не се допуска командироване на работник или служител, когато не е сключено допълнително споразумение. Споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя:

 

- характера и мястото на работа;

- времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;

- размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;

- условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;

- продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;

- размера на платения годишен отпуск;

- финансови условия на командировката;

- вида на транспортните средства и маршрута.

 

Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването. Пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до мястото на работа в другата държава, са за сметка на работодателя.

 

Условията на труд не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност.

 

Командироване и изпращане на работници и служители от държавите-членки на Европейския съюз, от държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и от Конфедерация Швейцария или от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги

 

Командированите или изпратените работници или служители на територията на Република България работят при осигуряване най-малко на същите минимални условия на работа, каквито са установени в действащото българско законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа.



Последно обновено на 26.10.2021